Постинг
14.04.2012 17:00 -
Великденските обредни хлябове
Великденските обредни хлябове
Неотменна част от трапезата за Великден са великденските обредни хлябове. Тъй като приготвянето им е свързано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, но най-често в съботата преди големия празник, наричана Душна събота (на Душната събота жените носят на гробищата от яйцата и хлябовете).
Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшенично брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Наричат се кравай, кукулник, паска, пита, турта, яйчелник, колак, пармак, кукла, боговица, каниска... Формата им е най-различна: кръгли, елипсовидни, продълговати, като плетеница или различни скулптурни фигури (конче, крава, змиорка, кола, хамбар и др.). Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове; бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица.
Великден се празнува три дни – първият е в неделя, когато след тържествената църковна служба всички се поздравяват за празника с „Христос возкресе” и се чукат с боядисаните яйца. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Свещта от църквата се отнася у дома, където всички отговяват – хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от счупените яйца залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи, и започват да се хранят.
На Великден се правят традиционните гостувания на младоженците у кумовете и родителите на невестата, като се носи каниска – великденски яйца и обреден хляб – поднасяна с целуване на ръка, а младоженците получават същия дар. Задължителен елемент от ритуалната обредност през трите празнични дни са люлките и хората, придружени с митични песни, в които писъства мотивът за змея и самодивите. В понеделник в някои райони се изпълнява обичаят размятане на яйца – застанали в две групи, една срещу друга, момчета и момичета търкалят помежду си великденски яйца. Това се прави за плодородие и против градушка, затова този понеделник се нарича разметан.
Освен задължителните за обредната трапеза яйца и обредни хлябове (днес те са заменени от козунаците) за празника се приготвят още баница, печена луканка, саздърма с яйца, старец, кокошка с лук.
В обредните великденски хлябове се поставят яйца
Месачките са млади омъжени жени,
облечени в дреха от невестинската си премяна
Хлябовете за Великден наред с яйцата и с облеклото (премяната) на момите, невестите и момците, са основният компонент в структурата на великденския обредно-празничен комплекс. Процесът на приготвяне на обредните хлябове за Великден е зависим до голяма степен от процеса на приготвяне на великденските яйца. Това е резултат от повсеместното използване на яйцата в пластичната структура на великденските хлябове. И тъй като яйцата за Великден се приготвят по правило най-често на Велики четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден, то и хлябовете са приготвяни именно на тези дни.
За разлика от приготвянето на великденските яйца при месенето на великденските хлябове
момите напълно
отстъпват място
на своите майки
Това не означава, че по-големите моми например не са знаели да месят или пък да направят един великденски хляб, чиято форма им е била позната още от ранно детство. Но месачките на обредните хлябове за Великден са омъжени жени предимно млади невести и по-рядко възрастни жени. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена налага и сакрализира своя социален статус като стопанка на дома и на трапезата. Дори и за обредното посещение на момичетата при "кумицата" им от Връбница на Великден пак майките или бабите на тези момичета са действителните месачки на носените от тях хлебчета за "кумицата".
Основният материал за приготвянето на великденските хлябове, както и изобщо на обредните хлябове, е чистото пшеничено брашно. Неговата употреба не е въпрос на предпочитание от страна на месачките, нито пък е въпрос на материално благосъстояние. Използването на чистото пшеничено брашно за обредните хлябове е задължително изискване. По същия начин стои и въпросът за замесването на великденските хлябове с квас. Пшениченото брашно и квасът са основните съставки на тестото за месене както на великденските, така и на редица други обредни хлябове. Що се отнася до използването на допълнителен материал, той е сведен в случая предимно до употребата на яйца бели и/или червени и по-рядко до някои техни смислови заместители като орехи, ядки, семена и др.
Добре известно е, че
всяка месачка си измива ръцете, преди да започне да замесва
тестото за даден хляб, независимо дали той е необреден (обикновен, ежедневен) или обреден. Изискването за измиване на ръцете не се е наложило само от хигиенни съображения, то е във връзка и с култовото почитане на хляба у народа. Така че измиването на ръцете не може да се посочи за специфичен момент от технологията на приготвяне на обредните хлябове. Това изискване е още по-малко специфично при замесването на великденските хлябове, чието време на приготвяне съвпада с времето на задължителното изкъпване на всички преди празника, което пък от своя страна е обредна предпоставка за изпълнението на някои други дейности, като преобличане в нови или чисти дрехи, участие във великденските хора и момински игри, правенето на люлки и т. н. Необходимо изискване при замесването на великденските хлябове е месачката да бъде облечена с някаква дреха от нейната невестинска премяна. Това изискване също не е специфично за приготвянето на великденските хлябове. То е типично при замесването на почти всички обредни хлябове. Други практики, свързани със замесването на великденските хлябове, са нарочното пресяване на пшениченото брашно и поставянето на зеленина в тестото по време на втасването му.
Пластичното оформяне на великденските хлябове, както и на всички останали обредни хлябове е ръчно и с помощта на съответен инструментариум.
Прякото участие на ръцете по правило
е най-активно
Използваният инструментариум при оформянето на великденските хлябове е сравнително ограничен, като се свежда предимно до употребата на огрибка, вилица, тръстикова цев, наричана "масур", а също и на просфорни печати.
Основните пластични форми на великденските хлябове са с обемно и плоскостно решение [виж снимките в предишния постинг]. Известни са обаче и смесени форми. Хлябовете с обемна пластика са по-рядко срещани. Те имат предимно удължена форма въпреки някои отделни случаи на пластика с кръстовидна форма или на форми с наподобителни изображения. С изключение на яйцата елементите на пластична украса върху хлябовете с обемно решение са сравнително ограничени. Невинаги обаче тези хлябове са с вмесени в тях бели и/или червени яйца. Такива са например някои от великденските хлябове в Хасковско, наричани "чуреци". Плоскостните форми на великденските хлябове са най-типични. Тези форми могат да се класифицират като кръгли, елипсовидни, лирообразни и удължени. Най-типична е кръглата форма, а най-рядко срещана е неправилната удължена форма. Изобразителната схема на тези форми представлява концентрично оформени кръгове, повтарящи по принцип формата на хляба или кръст, вписан в тези кръгове, а също и в самата кръгова форма на хляба. Третият тип форми, съчетаващи обемното с плоскостното моделиране на тестото, са също рядко срещани поради усложнената им пластика, изискваща съответно умение.
Наричат ги колак, кравай,
боговица или пармак
Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: "колак", "кравай", "боговица", "пармак", "кошара", "кукла", "каниска". Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното "великденски". То е, което придава на самите названия съответната конкретност, а оттук и съответната определеност на именувания хляб, т. е. че е правен за Великден и с вмесени в него яйца. Една друга част от названията на великденските хлябове са в пряка функционално-семантична връзка с тях. Такива са названията: "яйченик", "кукулник", "конка", "комколник", "разговялка", "вилидняк", "спредавци", "препаска", "свободен кравай", "кръсничен кравай", "чурек" и др. Конкретността на тези названия пояснява в една или друга степен функционално-смисловата същност и предназначение на великденските хлябове, както и някои техни пластични особености. Основните структурообразуващи елементи на великденските хлябове са пшениченото брашно, квасът и яйцата. От семантична гледна точка тези елементи са тъждествени помежду си, защото съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението.
Козунакът е една от по-новите традиции за Великден
По традиция козунакът не е типичен за Православието
Козунакът навлиза в България едва в периода 1915-1920 г.
Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.
Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.
Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.
Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.
Първо багрели яйцето, снесено заранта на Велики Четвъртък
С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки срещу магии, уроки и зли сили
Великден е най-светлият и най-важният религиозен празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. За българите от стари времена още особено важни били четвъртъкът и петъкът.
На Велики четвъртък, още преди да изгрее слънцето, се слагали две червени яйца в сито, постлано с ален плат. Те се поставяли на източно изложение, за да ги "Види" Слънцето, след като изгрее. Вечерта
занасяли няколко
яйца в черквата и ги
оставяли пред иконите
Тези яйца след това занасяли на нивата или лозето и ги закопавали в земята, за да има плодородие. Само едно се запазвало пред домашната икона през цялата година. На Велики четвъртък не се работело. Мъжете прекарвали деня около воловете, колата и кошовете и се занимавали с дребни поправки. Жените стоeли у дома, боядисвали яйцата, месели и печали обредните хлябове за Великден.
Яйцето играело голяма роля в поверията, обредите и обичаите на народа. С него баели против уроки, гадаели, правели и разваляли магии. Смятало се, че яйце, снесено в четвъртък предобед и особено преди изгрев слънце, има голяма магическа сила. Съгласно народните представи великденското червено яйце притежава много по-голяма сила от обикновеното при баене, лекуване, правене и разваляне на магии.
Боядисването на великденските яйца представлявало строго определена поредица от действия. Първата грижа на домакинята била да преброи яйцата, предназначени за боядисване. Това ставало в присъствието на всички членове на семейството. Стопанката брояла и като стигнела до стотина, питала околните: "Доста ли са деца", но получавала отговор: "Още, мамо (бабо), още." Тази игра продължавала, като всеки път стопанката добавяла по още десетина яйца. Накрая тя решавала да прекрати забавлението с думите: "Е и това - па доста толкова! Догодина, дай Боже, още толкова!" Яйцата трябвало да бъдат достатъчно на брой, за да стигнат чак до Спасовден (Възнесение Христово).
След като определяла броя им, домакинята се захващала да ги измие от всякакви петна и нечистотии. За целта тя забърквала пепел с вода и с парцалче забърсвала едно по едно яйцата. Поставяла ги в котел, в който след това щели да бъдат стипцосани. Тъй като често липсвала стипца, по домовете се използвала армея (зелев сок), от който боята хващала дори по-добре. След стипцосването яйцата се слагали да се варят.
Основната боя била червената. В миналото тя се получавала от различни природни багрила и растения, в това число и от риган и от т. нар. метвици
цветни растения, които
се берели
на Еньовден
и се пазели изсушени
до Великден. Освен червената боя за яйцата се използвало зелено и жълто. Зелената боя се получавала от коприва, а жълтата - от орехови листа и ябълкови кори.
Червенето на яйцата по правило се вършело от най-възрастната жена в къщата. Преди да започне да черви яйцата, тя се прекръствала три пъти пред запалена свещ с думите: "Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце." След това свещта се отнасяла пред иконата.
Първо се червели яйцата, взети от полога на Велики четвъртък. Първото боядисано яйце се отделяло, тъй като играело важна роля в народната медицина и народните вярвания. С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки, които благославяла с думите: "Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце." Така благословени, децата и момите щели да бъдат здрави и предпазени от магии, уроки и зли сили.
След като бъдели потъркани лицата на близките, първото начервено яйце се поставяло в раклата при чеиза на момата. В някои краища на България то се слагало при иконата, където се пазело до Велики четвъртък на следващата година. Старото яйце се счупвало и ако се окажело пълно, това означавало, че ще има плодородие и здраве, а ако било изветряло или миришело неприятно - това било на лошо.
Нерядко в заможните селски къщи се боядисвали до 500-600 яйца. Защото на Великден и през цялата седмица, който и да влезел в къщата без червено яйце, получавал по едно, иначе плодородието и здравето щели да напуснат този дом.
След боядисването на яйцата се замесвало тестото за обредните хлябове. Освен това се извършвал още един ритуал - т. нар. подновяване на кваса, с който се замесват всички великденски хлябове - обредни и обикновени.
На Велики четвъртък
се подновявал квасът
за цялата година
т.е. получавал се т. нар. нов или млад квас.
Същия ден се месели обредните великденски хлябове, върху които поставяли обикновено 5 яйца - по 4 червени във всеки ъгъл на погачата и едно бяло в средата. Месели се три хляба (кравая), като единият се отнасял заедно с печена кокошка, червени яйца и бъклица вино на кръстника, вторият - на родителите на булката (ако в къщата имало млада невяста), а третият се разчупвал на трапезата. От бялото яйце вкусвали всички в дома, докато червените се скатавали за лек през годината.
На Разпети петък народът не работел нито на полето, нито вкъщи. Момите и булките пишели Великденските яйца. В народните представи писаното яйце стояло много по-високо от обикновеното великденско яйце, защото то било правено с много повече любов, почит и старание. С писаното яйце не се чукали, то не било за ядене, а само за гледане и радост (оттам и изразът "гледам някого като писано яйце").
Домашна торта Василия
ХУБАВ, КАТО РОДЕН ОТ БЪЛГАРКА!--Първа ча...
Вълните на Шуман или как се материализир...
ХУБАВ, КАТО РОДЕН ОТ БЪЛГАРКА!--Първа ча...
Вълните на Шуман или как се материализир...
Няма коментари
